Фънки пред Гласове: Чалгата е неизкоренима у нас
Автор: Лора Асенова
" Много хора отхвърлят чалгата, да но чалгата си откри своето място. Значи народът има потребност от нея и това е. " Димитър Ковачев-Фънки пред Лора Асенова и " Гласове ".
Следвайте ни в Телеграм
Фънки е същински друг. В него няма нищо тривиално и знаеш, че постоянно приказва това, което мисли. Не се взима на съществено с участията си като артист, а гледа да се забавлява и да радва публиката. Сърцето му е музиката и може би има формата на бас китара. Изключителни нерви и старания е положил дружно с Амебата, с цел да можем и ние да гледаме международните реализатори онлайн в България. Вече времето е малко по-различно и евентуално повече хора могат " да се качат на клона ", както той разказва влизането в този отрасъл. Но задачата му остава - да чуем и тук нещо по-различно от балкански ритми.
- Как върви организирането на концерти в този момент у нас?
- След пандемията е доста мъчно. Трудно е за всички. Ние още веднъж започваме да въртим колелото. Едно колело, което сме въртели 30 години с Амебата и SME. Обаче в този момент всичко е друго. Има ужасно доста хора, които работят на парче, които не знаят защо става въпрос. Излагат се. На нас това ни прави усещане – отношението им към работата и самия развой да направиш концерт. Това е извънредно мъчно нещо. Но светът към този момент е различен. Групи, които костваха сред 50 и 100 000 евро преди, за тях диалогът към този момент потегля от 300 000. Големите звезди стартират от 2 милиона и нагоре. Не стига че преди бяхме отвън играта, тъй като живеем в края на Европа. Географски е пъклен гадно, тъй като те са привикнали по турнета да обикалят единствено огромните дестинации. Ние успяхме да качим България на картата, само че в този момент още веднъж ще бъдем избутани по простата причина, че не доста българи могат да си разрешат да заплащат билети по 60, 70, 100, 200 евро, както е за огромните звезди. Другият вид е като тази компания, която прави Ed Sheeran - нямам визия по какъв начин са съумели да докопат такава огромна звезда, това е обвързвано с необикновено доста пари. Някой е оказал помощ, другояче няма по какъв начин да излезе сметката.
- Как се събират пари за поканата на такива реализатори?
- Много е комплицирано. Едно време имаше спонсори, в този момент към този момент е доста мъчно с тях. Поради тази причина човек би трябвало да внимава и да си прави сметката. На Запад е елементарно, тъй като приходите са други и хората могат да си разрешат, до момента в който тук нещастието е тотална. Освен това да не забравяме манталитета. Много хора отхвърлят чалгата, да но чалгата си откри своето място. Значи народът има потребност от нея и това е. Трудно е като си носил потури и цървули след това на бърза ръка да сложиш western boots и Levi’s jeens.
фотография с Иван Несторов - Амебата
- Даже доста огромни стъпки сте създали в тази посока.
- Много години блъскаме главите си в тази стена и не можем да я разбием. А и всичко сме правили сами. Това е другата покруса, че няма никакви държавни институции, които да подадат ръка, като Министерство на културата. Забрави, за тях е все едно, че не съществуваме.
- Как се образува организирането на концерт. Вие се свързвате с изпълнителя, сключвате договор…
- Не, не, не. Първата работа е да се качиш на клона. Това, което направихме ние. След като си се потвърдил, тогава към този момент те стартират да те търсят и да ти пращат оферти. И в един миг, като не можеш да ги отразиш, те стопират да ти пращат.
- Това са компании, които работят със международните актьори.
- Да, огромни компании като Live Nation. Но е доста мъчно да запазиш името си изключително в тази част на света. Да речем едно време Limp Bizkit, като беше турнето им, те не пристигнаха в България, а бяха в Румъния. А ние бяхме в контакт с тях и им споделяме „ Ама нали и ние ви плащаме? “ и в никакъв случай няма да не помни мениджъра им, като сподели „ Всички заплащат! Димитър, заинтригувайте ни! “. Тоест на някое забавно място да свирят, аз какво да му кажа – пред Александър Невски?! Трябва да се самоубия… А те отидоха пред двореца на Чаушеску. Други си знаят от европейските страни само Германия, Полша, Чехия, Австрия, Дания и така нататък И е доста мъчно да ги убедиш, че и тук е Европа. Както беше с Depeche mode, които успяхме да убедим.
- Преди какъв брой години започнахте с организирането на концерти?
- През 90-те. Оттогава до момента сме създали над 900.
- Имало ли е реализатор, с който е щяло да Ви изскочи сърцето от терзание, както се споделя?
- Винаги е с напрежение! Няма да не помни нещастието с U2. Всичко беше готово и ни споделиха: „ Задръжте една седмица още преди да го обявим “. В понеделник трябваше да го съобщим, само че в петък ни се обадиха – „ cancel в цяла Европа, отпътуват за Америка и влизат в студио “. Това щеше да е едно от най-хубавите неща, които сме правили. С огромните е така… Но Мадона да вземем за пример пристигна.
- Нямаше дърпане!
- Освен това тогава Live Nation бяха откъм гърба и няма мърдане. Ние с Иван я видяхме от 15 метра и отиваме да й кажем „ Welcome to Bulgaria “, само че излязоха две грамадни черни фигури и споделиха „ Дотук! Знаем кои сте, само че дотук! “.
- А кой беше най-големият пич, по този начин да се каже?
- О, доста са! Като се стартира Рони Джеймс Дио, Крис де Бърг, Иън Гилън, Дийп Пърпъл. Адски доста имена! Колкото е по-голяма звездата, толкоз е по-готин пич! Това е истината и тя важи на всички места.
- Вече нещата се възстановиха след пандемията. Какво следва от събитията, които организирате?
- На 3 декември имаме „ Dark Christmas “ с Таря, вокалистката на Nightwish. Следва на 22 декември „ The underwater bubble show “ в НДК, което ще е доста забавно за по-малките. То е като Cirque du Soleil, единствено че е камерно. Удо Диркшнайдер ще пристигна през март 2024 година Тогава са и Dire Straits, по-късно Дзукеро, Led Zeppelin Symphonic.
- Какви са били най-странните условия на огромните звезди? Те нормално имат доста искания.
- И по този начин е и не е по този начин, просто ние не сме привикнали да гледаме нещата по подобен метод. Например Вие сте звездата, но Вие цялостен живот у Вас пиете „ Перие “, Вие не знаете, че има „ Горна баня “, „ Девин “, „ Банкя “. И някой споделя „ но нашата вода е супер! “. Да, аз знам, но Вие не знаете. И представете си какво става с организма Ви, когато имате други привички. Ами то завършва турнето. И хората това не могат да схванат, че не са искания, а привички. Големите банди си идват с цялостен камион кухня, когато пътуват една година на турне, с цел да употребяват това, с което са привикнали. Иначе потеглят заболявания и нещата са довиждане още на първите спирки, което те не могат да позволен. Питат ме за какво Мадона желае 6 „ Кайен “-а. Защото Мадона друго не знае. Не е чувала за „ Волга “ и „ Москвич “. В нейния свят е по този начин. И обикновено е да желае. Никой не ти желае нито шопската салата, нито ракията.
- А мъчно за реализиране условие имало ли е?
- Най-често са свързани с техника. Спомням си, Бог да я елементарни, Монсерат Кабайе, за нея трябваха специфични микрофони. Тук няма такива, взехме ги особено от Румъния. За 2 микрофона платихме 13 000 $ наем. И, като пристигнаха, помолих техниците да ги видя защо дадох толкоз пари. Куфарът им беше значителен, като че ли има снайпер вътре, а те едни дребни, тънки. Те били най-специалните за опера. Но с такива дреболии доста съм се занимавал. Няма да не помни Бой Джордж, като работихме „ Златния орфей “, идва на летището в София, Амебата го чака в Бургас. Осигурили сме аероплан, който да го закара него с музикантите му, само че той закъснява. Въобще не знам къде е самолетът и какво прави, а те пък такива сладури, изобщо не им пука. Много е готин Бой Джордж, извади една китара, хем беше леко болен, само че подобен ваучър стана на летището! Изкарахме си феноменално! Те ме питат „ по кое време ще излетим “, а аз все „ идва, идва “, само че въобще не знам по кое време ще пристигна. Винаги има екшън в нашата работа!
- Следва премиерата на кино лентата с Ваше присъединяване „ Цената на властта “. Каква е „ цената на властта “ у нас?
- „ Цената на властта “ от позиция на кино лентата е много гадна. Аз играя негативна роля. Много ми е забавно, тъй като аз за пръв път фотографирам в киното, като изключим присъединяване ми в „ Столичани допълнително “, тук е напълно друго. Играя тези подмолни хора, които в никакъв случай не се появяват на никое място, а в действителност те държат конците на доста неща. Това са хората в сянка, чийто живот от време на време е къс, знаем по какви аргументи. Това е политически трилър, тъй че май не желая да съм от властта. Забавлявам се ужасно доста! Страхотни артисти има към мен като Тончо Токмакчиев, Кирил Ефремов, Димитър Баненкин, Диана Любенова, единствено звезди! И Данчо Караджов…
- Как съумя да Ви убеди да участвате толкоз млад режисьор? Исидор Карадимов е едвам на 26 години. И по какъв начин се усеща един дилетант измежду тези експерти?
- Може би ми оказва помощ това, че на мен изобщо не ми пука от камерата. Толкова години съм на сцена като музикант. Аз съм бил на сцена и пред 20 000 души, и пред 5 индивида. Въобще не ми дреме. Явно се оправям, тъй като другите са удовлетворени.
- Умеете да влизате в облик.
- Иси, който е режисьорът, той е млад, само че доста добър. Той ми се обади, аз дори не можех да допускам, крещя „ Бе, мен, по какъв начин по този начин? “ и той споделя „ Не, тъкмо ти си за тази роля! “. Също нещо доста забавно за публиката – ще видят Димитър Ковачев Дъ Фънк най-сетне с костюм! Аз не съм носил в никакъв случай с изключение на на абитуриентския ми бал.
- Как се чувствахте в тази роля? Сигурно във Вашия бизнес са се докосвали до Вас такива хора?
- Абсолютно! Много е изключително, чувстваш се, като че си се изцапал, като контактуваш с такива хора. Остава едно такова вътрешно чувство, без значение, че всичко е ок, някак си не е ок. Беше ми доста забавно да пресъздам това въодушевление, което имат тези персони.
- Още няколко дума за актьорската Ви кариера, тъй като тя към този момент натрупва някаква „ биография “. Например участвахте към този момент и в театрална режисура – „ Веселата карета “ на Елин Рахнев.
- Аз попаднах в друга джунгла просто. Да си на сцената музикант е едно, да си в театъра е друго. На сцената като музикант постоянно мога да се скрия – постоянно се „ скътвам “ зад баса и е елементарно. Хората са пристигнали да те чуят по какъв начин свириш. Докато тук и самичък войнът е войник. Излизаш, хората те гледат, няма бас – единствено ти и те. Трябва да хванеш вниманието им, да се представиш както би трябвало. Много е гот! Пак не мога да не загатна хората, с които играем там, които са неповторими – като Мая Бежанска, Тончо… публиката се забавлява ужасно!
- Да, това е комедия, само че ние истината си я споделяме през хумореска.
- Има го! Елин е страховит в това!
- Какво Ви сграбчи в сюжета и в смисъла на тази пиеса?
- Аз играя особена роля, аз съм гробокопач. Ама пристигам от отвъдното, с цел да ги прибера нагоре с каретата. За да се качат в каретата, хората би трябвало да кажат какво съставляват от сърце, а аз съм корумпиран безсрамник и ги неистина. Получава се доста забавно. Но би трябвало да се гледа! На 20 декември ще го играем в „ Театро-отсам канала “.
- Все тъмните функции! Не Ви ли се желае да изиграете нещо по-позитивно?
- Аз нямам до момента кой знае каква кариера в театъра и киното! Но бих го направил на драго сърце!
- Играе ли Ви се още?
- Определено!
- Това да откриеш ново занятие е доста вълнуващо! Да не замените музикалната сцена за театралната?
- Няма по какъв начин да се случи! Музиката е като болест, разболяваш се до края на живота ти.
- Сега с „ Черно було “ обикаляте страната. Какви концерти следват?
- Ние сме особена група, публиката знае какво да чака – текстовете ни са 18+. И хората доста се забавляват с нас, пеят песните. Обаче подходихме към този момент и малко изменнически към мръсните думи, аз в този момент съм пипнал аранжиментите, а Тошо, Тодор Чардаков, преаранжира текстове, с цел да може, както сподели той, „ и Общината да ни обърне внимание! “.
- Още ли изпитвате удоволствието от концертите или към този момент са станали рутина?
- Ако това стане – аз несъмнено ще спра. Но аз не виждам по какъв начин това може да се случи. Само в България ние се пенсионираме и се разделяме на „ младите “ и на „ старите “. Нали B.B. King е B.B. King цялостен живот. Не мога да кажа „ аз съм към този момент остарял и изтощен “, ще изсвирвам, до момента в който мога. Музиката за мен е най-великото изкуство.
